Среща с Иван Ангелов, шампион по плуване, уличен баскетбол, водна топка, ел. спортове и риболов
Иван Ангелов е европейски шампион за ветерани! Плувната му история включва множество републикански титли и участия на Европейски, Световни първенства и Олимпийските игри в Сидни, Австралия през 2000г.
Иван Ангелов има дарбата да постига големи успехи в каквото и да се захване. Той е доказан шампион в отборни и индивидуални спортове. Освен шампион по плуване, той е шампион по уличен баскетбол, шампион по електронни спортове, шампион по водна топка, риболов, има завидни умения в зимните спортове и по-специално в сноуборда.
1. Плуването ли те избра или ти го избра?
Tо мен. Бях мързелив и се скатавах, но пък ми се получаваше.
2. Кога постигна първото си отличие на републиканско първенство?
1995г. на 200 м. гръб взех първия си златен медал. Преди това имах все трети места
3. Какво бе чувството да представяш страната си на Олимпийски игри?
Неповторимо! Не само заради България, а и заради самият себе си! Толкова труд и лишения но си заслужаваше всичко.
4. Какво те мотивира да се завърнеш във ветеранското плуване?
Тръпката, начинът на живот! Да си във форма! Плуването помага за всичко и във всичко.
5. Очакваше ли европейската титла?
Бях подготвен за добро класиране. Победих в ожесточена надпревара на 50 м гръб, където първите 4 човека бяха на 20 стотни един от друг. Можеше да бъде всеки от нас, но този път аз бях подготвен не само физически, нo и психологически.
Миналата година (2019) бях на световно в Южна Корея. Първият ни победи с доста, но на второ място бяха двама участника с еднакви времена. Аз останах четвърти на 8 стотни. Можех да стана и вице световен шампион, но явно другите бяха по-подготвени от мен или просто в този ден и този час шансът не беше на моя страна.
6. Смяташ ли, че плуването за ветерани в България става все по-популярно?
Не, напротив, преди имаше повече турнири, повече участници. Според мен, сега сякаш се изгуби интересът. Въпреки това смятам, че ветераните които обожават този спорт продължават да тренират независимо от липсата на терен за изяви.
7. Какво ти харесва най-много в треньорската професия?
Усещането да предам това, до което съм се докоснал и усетил на някого другиго. Да виждам как някой израства пред мен и с мен. Аз съм част от това и съприживявам всеки успех или препятствие.
8. Какво би посъветвал, човек страхуващ се от водата, но със силно желание да се научи да плува?
Никога не е късно да се научиш да плуваш. Има ли мотивация всичко е възможно! Лично аз, минала година научих една майка на 46 г с две големи деца, която имаше ужас от водата. Сега плува по 1 км на тренировка и всеки ден ми благодари, че сме преборили този страх. Според нея усещането от плуването е незаменимо! Аз съм съгласен с нея!
9. Би ли разказал каква е разликата да си шампион в плуването и в стреет баскетбола?
Различни спортове, но тръпката да си по-добър, по-умен и по-силен винаги остава.
10. Колко търпение се иска да си шампион в риболова? Трябва ли да си късметлия за да хванеш много риба?
Риболова е хоби по което баща ми ме запали от много малък, но и тук нещата не са различни. Ако искаш да успееш трябва да прекараш много часове с въдицата в ръка, да четеш и да се вълнуваш от новостите в риболова. С други думи, за да станеш шампион в риболова ти трябват знания, умения и постоянство. Шампионите не разчитат на шанса.
11. Как мотивира съотборниците си за да печелите турнири като геймъри в електронните спортове?
Дългогодишния ми опит в плуването ме научи на постоянство. Това предадох и на моите съотборници в различните геймърски турнири като непрекъснато ги мотивирах. Съумявах да бъда разбираем за тях, да им помагам с примера си, да покажа, че човек никога не трябва да се предава, защото вярвам, че всичко е възможно.
12. Има ли друг спорт за който не знаем и скоро ще ни изненадаш с шампионска титла?
Е да… Аз съм вице републикански шампион с отбора на Бургас за мъже по водна преди 3 г., когато бях на 38. Бях голмайсторът на отбора. Предложиха ми да играя за националния отбор на България.
Много благодаря! Желая здраве, щастие, късмет, успехи! – Лида Милкова